Ooouch!

Заглавие: Ooouch! Сря Юни 24, 2009 6:44 am

Рисувам.Правя се,че мога.

Такам...пейпърчайлдовете:
Тези са по-новите и ъм,са си мои оригинални животинчета,персонажи от мои разкази.

Ooouch! L_147567700f71496f94d8be314b2430dc

Ooouch! L_147567700f71496f94d8be314b2430dc

Якоб

Ooouch! L_06b9f22f830143fcb01f0c259c952bf2

Якоб и...травестита.

Ooouch! L_6fd93c2a84fe443ea1c02fa7624a2142

Кларк,Дони и Мина<3

Така...около едногодишни stuffs:

Ooouch! L_3cc7e23508bcd0426e182699c64e5d61

Deidara&Tobi

Ooouch! L_2a2622bd08c1a7d78cd8680526211d91

L&Mello

Ooouch! L_e0ff04909811bee1f2640df99bd049b1

Това беше подарък ^ ^

Ooouch! L_83459f23952d9b119c1b11d38012db82

Awww,Deidara again

Ooouch! L_4d4d03b466008d476815a2e35a086847

Original Character в стил "Gorillaz"

Ако имам повече време ще пусна и останалите пейпърчайлдове,които съм правила и по-сериозни рисунки,не само скици
и драсканици за запълване на времето ^ ^

Заглавие: Re: Ooouch! Сря Юни 24, 2009 6:32 pm

ОМЗЗЗ

обичааа!
тва момичето до Николас е мн сладко ^^
& траверсата ме кефуца

Гост

яки са много... ама ако няма един нарисуван Наско не е същото... lol

Заглавие: Re: Ooouch! Сря Юни 24, 2009 8:40 pm

Чиби ли си просиш : D

Гост

ако чиби викаш на тия работи.. да evil

Заглавие: Re: Ooouch! Сря Юни 24, 2009 8:43 pm

Ами попринцип са пейпърчайлдове.
След изпитите и екстрите там ще имам ужасно много свободно време;
so...да ще се сдобиеш с едно : D
макар и само виртуално.

Гост

ЙЕ ЙЕ ЙЕ

мерси много

*радва се * *ше си имам чииибиии чииибиии Ooouch! 769962

*

Заглавие: Re: Ooouch! Пон Юни 29, 2009 3:57 am

оо .. много са хубавии <3 smile

Заглавие: Re: Ooouch! Пон Юни 29, 2009 5:46 am

прекрасни са, слънце мое <33

Заглавие: Re: Ooouch! Вто Юни 30, 2009 2:25 am

Thaaanks everyoneee ^ ^

НЪско с каква коса се искаш на пейпърчайлда - дългата или късата?

Гост

дългамерси.

Заглавие: Re: Ooouch! Чет Юли 02, 2009 4:16 am

много са якии <33

Заглавие: Re: Ooouch! Пет Юли 03, 2009 5:34 pm

Това е нещо писано преди около половин година,героите са онези пейпърчайлдове по-горе,lol.

Such a pleasure to make you bleed

Кап-кап,малки прозрачни капчици се стичат по пода,кап-кап нагоре и нагоре,оставят малки мокри точици по всяка стълба.Момичето сваля чантата,отваря вратата,ръждясалите панти изскърцват пронизително,засурква чантата и пресича коридора.Пред нея се изправя друга врата,отваря я колебливо сякаш се притеснява някой да не я чуе,стрелва поглед към другия край на коридора и забелязва,че други обувки освен нейните няма.Въздъхва.Отваря вратата,мята чантата на студения под и се стоварва на леглото.

I.Мина
Аз съм Мина.От три години живея в малък Шотландски град-Грийнок,останалите тринайсет бях прекарала при баща си преди да почине в нелеп автомобилен инцидент.На шестнайсет съм.Апартаментът ми представлява две свързани тавански помещения бъкащи от хлебарки и какви ли не гадини.Стаята ми е малка горе-долу 3х2...и ниска.Това беше най-евтиното място с поне 3 стаи и баня,което Мария успя да намери.
Мария е онази жена,която се води моя майка.Отдавна не е такава за мен,както може би и аз не съм дъщеря за нея.Аз съм просто ненужна вещ която са и подхвърлили,как каза тя...нека помисля...а,да! - ”Само за да й яде парите”.

Изяждах и парите за наркотици.Парите с които я загубих като майка и човек.Сега е само едно същество зависимо от бели хапчета за краткотрайно удоволствие.
И днес не си беше вкъщи.Обикновено се прибираше към два сутринта и ми обесняваше колко съм задръстена и как трябва да се отпусна.Самата тя не съзнаваше какво дрънка защото беше прекалено пияна или надрусана.Колко по-хубаво беше когато я няма.За момент си представях,че е мъртва и по лицето ми плъзваше някаква невидима усмивка.Щеше да е видима,ако пукнеше след 2 години и вече съм самостоятелна.
Много младежи се притесняват от този епитет – самостоятелен.За мен това бе копнеж,нямах търпение за деня в който ще я зарежа и ще започна отначало и единственият спомен който щях да запазя щеше да бъде за баща ми,единственият човек на света когото обичах.
Не обвинявах майка ми за смъртта му,не бе тя виновна,че докато татко чакал да си зареди бензина някакво пияно,побъркано камикадзе с камион се врязало в бензиностанцията и всичко се взривило,без оцелели.
Тя беше виновна за пропиляната му младост,за всеки един бял косъм,за всяка бръчица по красивото му лице,за всеки нерв късан от нея...но татко търпеше...и я обичаше.Тя не го заслужаваше.Не...въобще не го заслужаваше.Защо не отидеше и се венчаеше с някое хапче,защо не умреше...не заслужаваше нищичко
Стоях си на леглото,загледана в тавана,наоколо беше тъмно,токът бе спрял заради бурята която се виеше отвън.Треперех от студ защото нямахме никакъв уред за отопляване,Мария се топлеше в скутовете на дилъри и наркомани.
Беше първият ми ден в този квартал на Грийнок.Реших да изляза и да я предупредя за бурята,но на половината път осъзнах че тя не заслужава и се прибрах.Вятърът отвън се засилваше,през прозорците звучеше като някакъв зловещ духов оркестър последван от блъскането на дъжда по стъклото.Някакви мелодии се въртяха в главата ми и лека полека ме унасяха.Изведнъж,безжичният ни телефон иззвъня.Надигнах се от леглото с мъка,притичах до коридора и грабнах слушалката.
-Моля?
-Извинете вие ли сте дъщерята на Мария Ботъмстей-Мина Доун?-отвърна задъхан мъжки глас.
-Да,защо?-отговорих студено.А!Познайте кой ще прибира мама мъртво пияна.
-Съжелявам,че трябва да го чуете от мен...-мъжът замълча и затрудненото му дишане което дори аз чувах се смесваше със сирената на линейка и множество други гласове.-...майка ви е мъртва-най-сетне онази невидима усмивчица която често се появяваше сега прие формата на огромна разтеглена по лицето ми извита линия.Едва сдържах радостните си викове,но вместо това отвърнах:
-Как е станало?
-Отравяне.Смесила е силен алкохол с наркотици,намерих я пред един бар и се обадих на линейка,съжелявам много отново.-отговори мъжът,някак успокоен от непаническата ми реакция.
-Знаех си.
-Моля?
- Нищо...тя не е заслужавала дори линейка.Може ли да ми кажете адреса,за да дойда?-прибягах със слушалката до стаята ми,взех едно листче и химикал.Мъжът продиктува някакъв адрес.Благодарих.Обух спокойно кубинките си и навлякох сакото,взех един чадър от закачалката в коридора и излязох.Още по-спокойно слезнах по стълбите,така и така по-мъртва неможеше да стане.Това ми отне пет минути.Когато пресякох фоето и излязох през главния вход,отпред стоеше тъмно зелен микробус.Вратата се отвори и от там се подаде момче.Вгледах се и докато го зяпах нелепо осъзнах,че ми маха.
-Ти ли си Мина?-неможех да го нарека подвикване,по скоро мънкане по носа.Лицето му беше бледо и безизразно...красиво лице.
-Какво?-погледнах глуповато.
-Качвай се,баща ми откри майка ти и ме помоли да те заведа.
-Какво?-глуповатия ми поглед стана малоумен.
-Качвай се ти казвам.-нямаше вид на някакъв маниак-убиец,кимнах и тромаво закрачих към микробуса,покатерих се и седнах отпред до него.
През целия път мълчахме.От време на време отлепях поглед и поглеждах красивото създание което седеше до мен.Беше висок,слаб с дълги кокалести пръсти и още по дълъг врат.На фона на бледия му албиноски тен изпъкваха черните очи и коса.Доста пъти се обръщах и се зазяпвах в в него,но той нито един път не се обърна,гледаше си право в пътя с все така безизразна физиономия.
За моя изненада той пръв наруши тишината:
-За какво си мислиш?- думите му някак оттекнаха в съзнанието ми с един по-различен глас...гласа на татко.О,татко често ми задаваше този въпрос,но аз си мълчах и не го занимавах с проблемите си достатъчно му беше онази чума Мария.Унесена в мисли осъзнах че на момчето му се беше наложило да чака около минута за отговора ми.
-Ами,че ти си единствения който не ми оказа съболезнованията си. – отвърнах спокойно.
-О...съжелявам,просто не познавам майка ти и...не сметнах за необходимо.-измрънка момчето,а докато говореше продължаваше да гледа напред.
-Дори да я познаваше нямаше да съжеляваш.-усмихнах се,но той дори не забеляза.
-Не те е грижа за майка ти?-попита без каквато и да е нотка заинтересованост в гласа.
-Ни най-малко.Интересува ме само това,че защото пукна по-рано може да вляза в сиропиталище.
-Това се нарича...егоист?-той се обърна и впи в мен катранените си очи.
-Преди имаше за кого другиго да мисля,но той си отиде.-отвърнах на изпитателният му поглед с усмивка.-Егоист съм.
-Чудесно.Аз също.-отвърна на усмивката ми с една негова по-приятна и топла.
Последва още пет минутно мълчание.Зашеметена от прекрасната му усмивка не успях да отвърна и останах вгледана в тънките му бели устни.Този който отново пръв наруши тишината беше той.Когато проговори отново се сепнах.
-Сигурна ли си,че искаш да отидеш там или предпочиташ да те заведа на любимото ми място?-измърмори момчето така че към края едва го чух.
-Това не е никак егоистично.-отвърнах.
-Знам.-каза той и кимна.
-Заведи ме.

* * *

А Наскомил е готов,трябва само да превъзмогна мързела си и да го снимам : D

Гост

doitnaothnx.

Заглавие: Re: Ooouch! Съб Юли 04, 2009 12:22 am

RAWKSTAR.

Тепърва ще поправям,слагам светлосенки,детайлизирам и може би оцветявам.

Заглавие: Re: Ooouch! Сря Юли 08, 2009 6:52 am

WHOA! !! ИАМ СИ ЧИБИ ! ! ! ! ! ! ! scream

Заглавие: Re: Ooouch! Сря Юли 08, 2009 7:05 am

Направи ни и нас,другата по-неизвестна част от форума.. >.<

Заглавие: Re: Ooouch! Пон Юли 20, 2009 5:54 am

Ооо,съгласна съм : D
Искам снимки,обаче.

Някои преснички надраскани за удоволствие >_>

GAYYYYYYYYYYYY вълче и лисичка.

Още малки гейчета : D

Гей лисичка и нейния по-голям брат.

Част от героите от един мой комикс.

Заглавие: Re: Ooouch! Пет Юли 23, 2010 6:10 am

I likie! (ще си заявя като яой фенче)